Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2009 18:18 - Горско езеро
Автор: konnik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1028 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Горско езеро
   
  Това е моят дом. Тук в близкото селище съм роден. Така се наричам и аз. Дали ще ми повярвате или не, няма значение. Дори ще е по-добре да си помислите, че е измислица. Не желая неканени гости. Всичко е много спокойно, когато наблизо няма хора. Не, не си мислете, че не обичам хората, напротив, та нали и аз съм човек. Но предпочитам да не подлагам на стрес моите горски приятели от крещене, тъпчене, убиване, огън и други подобни неща, на които са способни, аз ги наричам, "спящите хора". Интересни са за наблюдение, но контакта с тях не винаги е приятен. Чувал съм и много различни и потресаващи истории от роднини и приятели от Общината. А и вече наближавам годините, когато ще мога и сам да виждам и разбирам по-добре света на хората и природата. Чувал съм от родителите ми, че децата на моята възраст ги затварят в „детски градини” за да бъдат подготвени за „училище” – друга по-голяма сграда, където прекарват голяма част от детството си и която те най-много мразят, и има защо, а и
 защото техните родители са заети с други неща. А аз пък нямам търпение да порасна и да опозная света на хората, а защо не и да посетя и другите ни планети, за които толкова много съм чувал от моят любим дядо. Любопитството ми беше твърде голямо за да ме разубеждават, надявайки се някой ден да променя мнението си. Но изглежда приключенския дух съм го наследил от дядо ми. Той рядко се връща вкъщи, но когато се прибере обожавам да седя до него на семейния огън и да слушам разказите му за далечни земи, хора и планети. Дядо ми се казва Върх, като върховете на любимите ми дървета, които гледат от високо и надалеч. Разказите на дядо ми се хиляди и може би някой ден ще ви преразкажа някои от тях, убеден съм, че ще слушате и четете захласнати. Ако не го направя след време, припомнете ми и ще го сторя, честна горска. Особено ми харесват разказите за моите пра, пра-пра, пра-пра-пра, пра-пра-пра-пра и т.нат. дядовци. О, да, непременно ще ви ги разкажа някой ден, защото наистина са много
 интересни, а и ще са ви полезни. Но не му е сега времето за това. Както ви казах, аз съм някъде на около 5 години, но и кой ли ти ги брои? А и за какво са ти? Може би са нужни на тези, за които имат значение, макар да съм убеден вече, че за вас едно 5 годишно момче не може да пише такива неща. Защо ви пиша ли? Не знам защо, но смятам да разбера.
 
  - Горско Езерооо, Горско Езерооо! - дочух познат глас. - А, ето къде си бил. Знаех си, че ще бъдеш тук, къде ли другаде може да си. - зърнах да се задава по пътечката зад мен моят приятел Мечто. Той е мой съсед и двамата много обичаме да изследваме гората. Едно, че той постоянно мечтае, както и се казва, а пък аз умирам за приключения така, че си паснахме идеално още от две-три годишна възраст, абе направо от както се видяхме. Човек може да си каже, че сме идеалната момчешка двойка. Ха, та ние сме!
 
  - Здравей, Мечто! Ела поседни до мен и кажи защо така си се развикал та замалко да разгониш рибата. Нали знаеш, че като чуе човешки глас, а още повече и вик и бягат като попарени по дупките. - опитах се леко да сгълча приятеля ми.
 
  - О, прощавай Горско Езеро, но те търся, защото твоята майка те търси. Не виждаш ли, че вече е обяд? Не си ли гладен?
 
  Погледнах към небето и макар слънцето да се бе скрило зад облаците се виждаше, че обяд преваля. Пак се бях залисал в размисли. Напоследък често ми се случва да седя на любимата си скала над любимото си езеро, да се взирам във водите му, да следя плавните движения на рибите... това изненадва дори и мен. Може би дядо Върх ми липсва. Мина доста време откакто не съм го виждал и вече почнах да се притеснявам. Мама ми каза, че дядо ми е добре и може би наближава времето, когато ще се върне. Разбира се, аз и вярвам. Все пак тя е възрастна и вижда и усеща къде е дядо ми и какво прави. Ех, кога ще порасна и аз та да мога да виждам моят любим дядо!?
 
  - Разбирам името ти, та ти не се откъсваш от това езеро. Толкова много ли те привлича? - позачуди се Мечто, докато се наместваше до мен на издадената скала.
 
  - Не знам колко е много, но това е моето любимо място в гората. - а и наистина беше. Някак си тайно чувствах, че езерото ще има важна част в живота ми, но това беше толкова далечно усещане, че дори се питах дали не си въобразявам. Но както и да е. - Да вървим Мечто, вече умирам от глад.
 
Майка ми се казва Еделива, получила е името си от едно много рядко планинско цвете, което и се е явило насън и тя е трябвало да го търси. Е, открила го е с не малко препятствия. Въпреки всичко това име най-много и отива. А и тя е много красива! Много обичам майка ми. Най-много обичам късно есен да и помагам с приготвянето на храната, която тя почти сама отглежда. Докато аз съм зает с пътешествията си из близката гора, баща ми често работи с другите бащи от селото за построяването на нова къща или друга сграда, а дядо ми е зает с неговите важни мисии до други земи и планети, то майка ми с помощта на моята баба Емера се грижат за нашата прекрасна градина. Аз лично съм посадил голяма част от плодните дръвчета. Най-много обичам крушата, може би и затова нейните плодове са ми и най-вкусни. Баба ми често ми говори за дърветата, растенията и цветята. От нея съм научил, че което дърво обичаш най-много то неговите плодове ще са ти най-вкусни и най-полезни. Така силно обичам моята кр
 уша, че тя е второто ми любимо място след скалата над езерето. Ако езерото го нямаше то сигурно щях да се казвам Крушан. Най-обичам през топлите летни дни да се излежавам под гъстата и сянка, а когато стане есен с Мечто обичаме да отгатваме коя круша ще падне първа. Често съм се катерил до самият и връх и с часове съм наблюдавал хоризонта. Крушата не е най-високото дърво, но пък е най-удобно за катерене и наблюдение. В началото, когато още никой не знаеше, че това е едно от любимите ми места често обичах да се крия в клоните и нашите да ме търсят с часове. Попикавах се от смях, а и вие да бяхте на мое място и вие щяхте да се попикаете. Докато един ден не зърнах на хоризонта да се задава дядо ми, препускайки на своя бял кон Вихър, облечен както винаги със своята искрящо бяла мантия с качулка и любимата си тояга, така се зарадвах, че за миг забравих, че съм се скрил и закрещях от щастие и тутакси бях разкрит. Е, не съжалявам много за това, но все пак можеше да си запазя скрива
 лището още малко време в тайна.
   
  Още отдалеч забелязах димът, който се изнизваше през комина и сякаш беше сигнал за моят вече къркорещ стомах. Поканих Мечто да обядваме заедно, но той деликатно отказа и ако пожелая да се видим по-късно да го извикам.
   
  - Добър ден, мамо! Мирише много вкусно! Знаех си, че ще приготвиш любимите ми круши с мед. Обожавам ги! - вече почти прегладнял се настаних на малкото ми столче.
 
  - Добър ден, сине! Заповядай на масата. - каза с усмивка мама.
 
  - Къде са баба и татко? - зачудих се аз, докато опитвах първата круша.
 
  - Баща ти ще дойде малко по-късно, а баба ти вече обядва и мисля, че е в градината.
 
  Гозбите на майка ми и баба ми са толкова вкусни, че дори и да си ял, то пак ще ти потекат слюнки. Така, е защото те вършат всичко с много любов. Когато тайно ги наблюдавам виждам в техните движения усмивка и доброта, а когато ме усетят, че ги наблюдавам така ми се усмихват, че въздуха около мен сякаш става ефирен, а те прелестни феи.
 
  - Горско Езеро, яж докато е топло - усмихна се насреща майка ми, улавяйки ме, че пак се бях заблеял в размисли.
 
  И ето, пак това ефирно сияние. На какво ли се дължи? Някой ден ще разбера. Имам чувството, че може и звяр да укроти с тази усмивка. Ами нищо чудно след като е заслужила името си. Не всяка жена може сама да тръгне да търси тъй рядко цвете из върховете на планините, макар и лято да е.
 
  Вече наситен станах, целунах майка ми и излязох в градината. Видях баба ми да седи на пейката до розите. Тя ги обожаваше. С часове седеше до тях и им пееше, сякаш беше влюбена в тях.
 
  - Здравей, бабо! Как си? Как са розите?
 
  - Здравей, Горско Езеро! Ела, седни до мен и наблюдавай!
 
  - Какво да видя бабо? Нищо не виждам, освен рози.
 
  - Гледай, Горско Езеро, гледай по-добре.
 
  Втренчих се в розите, невярвайки, че може да видя нещо по-различно. Но ето, да, сякаш въздуха между тях започна да променя цвета и формата си, сякаш имах чувството, че розите са живи и ми говорят, но толкова неясно, че се зачудих дали не си въобразявам. Обърнах се въпросително към баба ми, а тя нежно ми се усмихна и каза:
 
  - Ето, че вече започваш да виждаш и чувстваш и ти.
 
  - Но, бабо, какво е това?
 
  - Всяко едно цвете, растение, дърво, камък, дори въздуха между тях са живи и изпълнени с живот. Всичко, до което се докосваме е живо и трябва да го правим със съзнанието, че е живо, да се отнасяме достойно и с уважение към него, така както и помежду си го правим. Това, което ти сега видя е живота, който обладава тези рози. Те те поздравиха, но ти все още долавяш неясно техният език. Ето, погледни отново.
 
  Отново се вгледах в розите и този път сякаш беше малко по-ярко. Вече знаех как да гледам. Такива багри на цветовете не бях виждал. Уж бяха червени, но снежно бял воал от мека светлина ги беше обгърнал, а самите цветове искряха като червени фенери. И миризмата им се промени, стана по-наситена, по-ароматна. Чувствах топлина и обич да струи от тях, сякаш наистина бяха живи същества способни да обичат. Продължавах да ги гледам и усещах как воала от мека светлина започна да обгръща и мен. Отдадох се напълно на това чувство и за миг сякаш всичко друго изчезна. Само аз и розите. Усминах им се и ми се прийска и аз да направя нещо за тях, да ги даря и с моята обич. Какво можех да направя? И още не задал си този въпрос, осъзнах, че вече съм им дал много, дадох им вниманието си. Почувствах тяхната благодарност за това, че им обръщам внимание, че ги забелязах. И действително, винаги минавах покрай тях затичан към поредното си приключение или пък бързайки да се усамотя или на крушата ил
 и на моето езеро в гората. Харесвах ги и преди, но сега всичко беше много по-различно. И въпреки, че голяма част от вниманието си отдавах на езерото и крушата, то само розите успях да почуствам толкова силно и ярко. Защо ли? Обърнах се към баба ми, а тя сякаш прочела въпроса в очите ми не ме дочака да го произнеса.
 
  - Тези рози, Горско Езеро, са пазителите на нашето родово имение. Още пра-пра-пра-пра-пра дядо ти и баба ти първо тях са засадили на това място и след това всичко друго е садено. Разбира се, първите рози отдавна ги няма, но тези тук са наследили информацията за целият ни род. Те били засяти с такава голяма любов, че оттогава насетне те бдят над живота ни. Изглежда странно как едни рози могат да бдят над живота ни, но какво ли не прави любовта. Те са ни пазели от много болести и вредители, прогонвали са надалеч зложелатели и винаги са готови да направят всичко за нас.
 
  - Но, как е възможно бабо? Нали това са само цветя.
 
  - Да, цветя са. Но розата е царицата на цветята. Тя има особено влияние дори над всички растения и дървета. Колкото и странно да ти прозвучи, дори и великият дъб в края на поляната се вслушва в техните слова. И макар ти все още да не долавяш езика им, повярвай, че всички растения могат да общуват така както и ние с теб. Е, те го правят по по-различен начин, но все пак общуват. За тях няма по-голяма награда от любовта на човека. Те я чакат и търсят с огромно нетърпение, а когато са отхвърлени те заболяват и умират. Любовта ги променя, прави ги по-силни, по-устойчиви, раждат повече и по-вкусни и здравословни плодове. Запомни, Горско Езеро, обичай и цени винаги растенията и те ще ти отвърнат със същата любов, ще са готови да дадат всичко за теб, да те пазят, да те предупреждават, да ти дават съвети и много друга информация, която може да ти потрябва на момента. Но запомни и друго, не ги питай за информация, която ти е ненужна в момента, допитвай се до тях само при нужда. Те ви ждат и усещат това и ще ти помогнат винаги. А сега върви да си играеш. - все така усмихната ме подкани баба ми, чувствайки, че вече нямам търпение да разкажа всичко това на Мечто.
 ..........
 
  Горско Езеро


Тагове:   езеро,


Гласувай:
0




1. abadonka - Хубава приказка :)))))
13.02.2009 01:16
Едно неискащо да порасне горско момиченце с нетърпение очаква продължението :)
цитирай
2. zaw12929 - Очаквам още
13.02.2009 08:09
Очаквам още
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: konnik
Категория: Други
Прочетен: 9117
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 22
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031